За мен: Станислава Ламбрева 

Започвам да се катеря през 2008г. в Нова Зеландия, където живях по това време. Времето преди това е много различно, свързано със стотици километри, извървявани с невъзможни от сегашна гледна точка за мен товари ежедневно по света и в България.

Катерене: В началото катерех боулдъри, докато не открих учителя си и завърших курс по катерене при Alejandro Mora, Чили на скали. Първите 2 години катерех  на скали, независимо от условията, следвайки примера на Алекс. Мора.

Катерих традиционно по-меките маршрути (на джаджи, както се нарича тук) и спортно - за физическа подготовка и обем от движения. 

В България продължих да се катеря всеки ден без петък. Намалих планините и се отдадох изцяло на спортното катерене, колоезденето и бягането. След като изградих солидна основа, наред с катеренето, постигнах големи успехи, като за една година изкатерих около стотина 6а-та - спортно (Лакатник). Предпочитаният тогава стил ми беше онсайтът - много интересно, разнообразно и смело, категорично катерене, подходящо за бивш пътешественик според мен. 

Освен към катеренето, съм изключително привързана към аналитичното знание. Всичко, което някога съм правила (виж тук малко инфо)  подлагам на анализ, екпрементирам и тествам върху себе си. Със сигурност първото ми образование - "Българска филология" и "Антропология" в СУ "Св. Климент Охридски", родителите (Радосвета Василева и Николай Ламбрев) имат пръст в тази работа.

Опитът си предавам на учениците (надхвърлят 200 за 3 години), с изключение на "малките треньорски тайни". След три години работа в зала за катерене "Boulderland" като треньор, разбрах, че почти същото удовлетворение както катеренето, ми носи преподаването. Следствие на това е и втората ми магистратура към НСА "Васил Левски" - "Спорт за високи постижения", за която бях специално наградена от компанията, в която работех по това време "AFCM" и Ружа Караатанасова.

За по-любознателните: преминала съм над 300 машрута от категории до 8а, като най-ценната част от катеренето за мен е самата подготовка и маршрутите сами спо себе си, а не нивата.

Но категорията също е важна. Не мога да скрия, че крайностите ме привличат - както броят на изкатарените маршрути, така и най-трудните възможни.

Първият маршрут с категория 8а , изкатерих  за 3-4 дни  в испанските Пиренеи, Родеяр - там, където Дани Андрада - имащ в биографията си над 1000 8а-та е ковал и един от нашите големи фаворити.

Силата ми е в мобилизацията и волята за довършване на започнатото, но само ко е много трудно за мен. Този стимул ме докара само за 7 години до постигането на толкова голям брой и трудни маршрути..

Катеренето за мен силно желание, дисциплина и воля.