За мен: Станислава Ламбрева 

Започвам да се катеря през 2008г. в Нова Зеландия, където живях по това време. Времето преди това е много различно, свързано със стотици километри, извървявани с невъзможни от сегашна гледна точка за мен товари ежедневно по света и в България.

Катерене: В началото катерех боулдъри, докато не открих учителя си и завърших курс по катерене при Alejandro Mora, Чили на скали. Първите 2 години катерех  на скали, независимо от условията, следвайки примера на Алекс. Мора.

Катерих традиционно по-меките маршрути (на джаджи, както се нарича тук) и спортно - за физическа подготовка и обем от движения. 

В България продължих да се катеря за обем - изключително много и много често (всеки ден без петък). Намалих планините и се отдадох изцяло на спортното катерене, колоезденето и бягането. След като изградих солидна основа, наред с катеренето, постигнах големи успехи, като за една година изкатерих около стотина 6а-та - спортно (Лакатник). Предпочитаният тогава стил ми беше онсайтът - много интересно, разнообразно и смело, категорично катерене, подходящо за бивш пътешественик. 

Освен към катеренето, съм изключително привързана към теоретичните знания. Всичко, което някога съм правила (виж тук малко инфо) и правя в момента подлагам на анализ, екпрементирам и практикувам. Със сигурност първото ми образование - "Българска филология" и "Антропология" в СУ "Св. Климент Охридски", както и семейната среда (Радосвета Василева и Николай Ламбрев) имат пръст.

Опитът си предавам на учениците си (надхвърлят 200 за 3 години), с изключение на "малките треньорски тайни ". След три години работа в зала за катерене Боулдърленд като треньор, разбрах, че почти същото удовлетворение както катеренето, ми носи преподаването. Следствие на това е и втората ми магистратура към НСА "Васил Левски" - "Спорт за високи постижения", за която от части бях специално наградена от компанията, в която работех по това време "AFCM" - Ружа Караатанасова.

За по-любознателните, чисто статистически  съм преминала над 300 машрута от категории от 3 - 8а, като най-ценната част от катеренето за мен е самата подготовка за постиженията и самите маршрути, а не нивата. Не мога да скрия, че крайната психическа и физическа трудност силно са ме привличали винаги.

Докато катери, човек минава през много различни етапи. Първото си 8а , изкатерих само за 3-4 дни на последния ни трип в испанските Пиренеи, Родеяр, но за мен е важно по-скоро това, че катерих още много други трудни линии и в по-висока категория  и успявах, независимо от умората след 20 дни катерене. Да си постигнал сам нещо, което си искал наистина дълго време и си правел всичко в тази посока, е много ценно! 

Удовлетворението е - когато нещо е било изключително трудно, да достигнеш до етап, в който се справяш с всичко, свързано с него.

Това винаги е свързано с много силни

желание, дисциплина и воля.